Интернатите на ужаса: Кога най-после ще спрем да се правим, че не...
Хроника на ужаса: Изнасилване, апетит, боязън
По неофициална информация 16-годишно момче е било грубо изнасилено от три по-големи момчета в интерната. Това е единствено един от многото случаи, които се твърди, че са редовно прикривани от управлението.
Разследвания, основани на сигнали от УНИЦЕФ и Българския хелзинкски комитет, разкриват още:
* деца са пребивани и заключвани с дни в стаи без достъп до светлина, вода или храна
* наказвани са с тежък труд и цялостна изолираност
* унижавани са и оставяни без никаква здравна или психическа помощ
Проверката, която разкрива всичко
На 24 юли, след тревожни сигнали, омбудсманът Велислава Делчева прави неочаквана инспекция в интерната. Констатациите са стряскащи:
* Температура в стаите – 39°C, без климатици или отбрана от горещина
* Матраци – изтърбушени и мръсни
* Баня – в окаяно положение, за разлика от тази на личния състав
* Всички деца – подстригани нула номер
* Психолог – няма. Децата даже не знаят какво е това
* Храната – незадоволителна. Гладът – непрекъснат сателит
Данните са публични – от отчета на омбудсмана.
Едно от децата е с насинено око.
Върху една от масите в интерната, друго дете е надраскало с гвоздей:
„ Аз пристигам оттова, където никой не устоя. 90 на 100% си остава в калта. Но родих се, мамо, боец, и ти давам обещание, че каквото и да става, няма да се предам. “
Според писмото на омбудсмана, адресирано до основния прокурор, ДАЗД и други институции:
„ Сред събраните данни има изказвания за физическо, полово и психическо принуждение, осъществявано както от чиновници, по този начин и от други деца… “
В умозаключение, Велислава Делчева упорства за:
* Разследване от прокуратурите в Силистра и Сливен
* Разпити на всички деца в предпазена среда (синя стая)
* Мултидисциплинарна оценка на положението им
* План за неотложно закриване на интерната
Снимка: Интернат Варненци
Карта на интернатите: сред изолираност и институционално равнодушие
Интернатите у нас са малко, само че токсични. България разполага с:
* 2 възпитателни училища-интернати (ВУИ) – едно за момчета и едно за девойки, с общо 82 деца (70 момчета и 12 момичета), които са направили систематични закононарушения и са оставени на произвола на съдбата;
* 1 социалнопедагогически пансион (СПИ) – в село Варненци, област Силистра, който приема момчета с по-леки действия – най-често поради занемарено държание, липса на обучение и последна обществена изолираност.
И трите институции са под шапката на Министерството на образованието и науката. Настаняването в тях е най-крайната мярка съгласно Закона за битка с противообществените прояви на малолетни и малолетни и става единствено след правосъдно решение.
Предложенията идват от локални комисии, които проучват държанието на подрастващите, работят с преписки от прокуратурата и оферират мярка „ интернатизация “, с цел да се избегне по-сериозна криминализация.
СПИ-то във Варненци, по документи, не е наказателна институция, а „ възпитателна “. Там сякаш би трябвало да се работи с децата, да бъдат върнати в просветителния развой, да се научат на базисни обществени умения. Но действителността е друга. Момичетата въобще не могат да бъдат признати, защото СПИ за девойки е закрит.
Само за последните 25 години има едвам 6 случая, при които подрастващи са се върнали още веднъж в пансион. Част от тях към този момент са попаднали в пандиза. Това демонстрира, че тези институции освен не избавят децата, а в огромна степен ги отглеждат за пандиза.
Снимка: БГНЕС
„ Такъв вид интернати не би трябвало да съществуват “ – Слави Михайлов пред ФрогНюз
Слави Михайлов от Националното съдружие на сираците, който е израснал в дом, приказва намерено и без съмнение за мащаба на казуса. В изявление за ФрогНюз той изрично декларира, че сегашните възпитателни ограничения в интернатите са извънредно незадоволителни и постоянно липсват въобще.
„ След диалози с хора от Тутракан, това, което се случва там, за тях е изцяло обикновено. По отношение на психическото, физическото и половото принуждение – няма подозрение, че е имало такива случаи, само че неприятното е, че мъчно могат да се потвърдят “, изяснява Михайлов.
Той акцентира неналичието на надзор и ниското възнаграждение на чиновниците като съществени фактори за систематичните проблеми.
Споделя и горчивия си опит с институциите, които неведнъж са установили нарушавания, само че не подхващат съответни дейности. Според него, интернатът във Варненци би трябвало да бъде закрит, а отговорните осъдени.
„ Децата непрестанно ни описват, че изкарват пари с детски труд, което е употреба “, добавя Михайлов.
Той споделя и мъчителни персонални наблюдения от работата си с децата, които постоянно са гневни и са озлобени и липсва сериозна работа за тяхното образование и социализация.
„ Никой не им изяснява, че в този живот би трябвало да дадеш нещо, с цел да получиш. Без дисциплинираност и поддръжка, рискуваме да създадем генерации, които ще се връщат към престъпността и улицата. “
Според него, даже постоянни психически сесии не могат да излекуват контузиите на децата от Варненци без цялостна смяна и връщането им към фамилната среда, където би трябвало да има поддръжка и стратегии за обществена интеграция.
„ Българските интернати не са интернати, това са бунища. Това са институции, които създават нарушители “, приключва Слави Михайлов.
А по какъв начин се оправят другите?
В страни като Норвегия, Германия или Франция, моделът е изцяло друг. Там работата с деца в риск е фокусирана върху самостоятелни рехабилитационни стратегии, фамилни терапевти, всекидневно следене, просветителни и културни действия. Услугите са интегрирани сред обучение, обществена грижа и логика на психиката. Интернати в смисъла, в който ги познава България, просто не съществуват.
Детството в институция не е мъчно. То е принудително, унизително и надълбоко самотно. Детето, което излиза оттова, не излиза „ поправено “. Излиза засегнато, ядосано и без доверие в никого.
Това не е просто институционален проблем. Това е морално поражение. Един народ, който не може да се погрижи за най-уязвимите си деца, не може да се назова цивилизован. И когато от години се знае, че децата в тези интернати са бити, изнасилвани, държани гладни и необразовани – и никой не реагира – въпросът към този момент не е „ Как? “, а:
Докога?
Констанца Илиева
По неофициална информация 16-годишно момче е било грубо изнасилено от три по-големи момчета в интерната. Това е единствено един от многото случаи, които се твърди, че са редовно прикривани от управлението.
Разследвания, основани на сигнали от УНИЦЕФ и Българския хелзинкски комитет, разкриват още:
* деца са пребивани и заключвани с дни в стаи без достъп до светлина, вода или храна
* наказвани са с тежък труд и цялостна изолираност
* унижавани са и оставяни без никаква здравна или психическа помощ
Проверката, която разкрива всичко
На 24 юли, след тревожни сигнали, омбудсманът Велислава Делчева прави неочаквана инспекция в интерната. Констатациите са стряскащи:
* Температура в стаите – 39°C, без климатици или отбрана от горещина
* Матраци – изтърбушени и мръсни
* Баня – в окаяно положение, за разлика от тази на личния състав
* Всички деца – подстригани нула номер
* Психолог – няма. Децата даже не знаят какво е това
* Храната – незадоволителна. Гладът – непрекъснат сателит
Данните са публични – от отчета на омбудсмана.
Едно от децата е с насинено око.
Върху една от масите в интерната, друго дете е надраскало с гвоздей:
„ Аз пристигам оттова, където никой не устоя. 90 на 100% си остава в калта. Но родих се, мамо, боец, и ти давам обещание, че каквото и да става, няма да се предам. “
Според писмото на омбудсмана, адресирано до основния прокурор, ДАЗД и други институции:
„ Сред събраните данни има изказвания за физическо, полово и психическо принуждение, осъществявано както от чиновници, по този начин и от други деца… “
В умозаключение, Велислава Делчева упорства за:
* Разследване от прокуратурите в Силистра и Сливен
* Разпити на всички деца в предпазена среда (синя стая)
* Мултидисциплинарна оценка на положението им
* План за неотложно закриване на интерната
Снимка: Интернат Варненци
Карта на интернатите: сред изолираност и институционално равнодушие
Интернатите у нас са малко, само че токсични. България разполага с:
* 2 възпитателни училища-интернати (ВУИ) – едно за момчета и едно за девойки, с общо 82 деца (70 момчета и 12 момичета), които са направили систематични закононарушения и са оставени на произвола на съдбата;
* 1 социалнопедагогически пансион (СПИ) – в село Варненци, област Силистра, който приема момчета с по-леки действия – най-често поради занемарено държание, липса на обучение и последна обществена изолираност.
И трите институции са под шапката на Министерството на образованието и науката. Настаняването в тях е най-крайната мярка съгласно Закона за битка с противообществените прояви на малолетни и малолетни и става единствено след правосъдно решение.
Предложенията идват от локални комисии, които проучват държанието на подрастващите, работят с преписки от прокуратурата и оферират мярка „ интернатизация “, с цел да се избегне по-сериозна криминализация.
СПИ-то във Варненци, по документи, не е наказателна институция, а „ възпитателна “. Там сякаш би трябвало да се работи с децата, да бъдат върнати в просветителния развой, да се научат на базисни обществени умения. Но действителността е друга. Момичетата въобще не могат да бъдат признати, защото СПИ за девойки е закрит.
Само за последните 25 години има едвам 6 случая, при които подрастващи са се върнали още веднъж в пансион. Част от тях към този момент са попаднали в пандиза. Това демонстрира, че тези институции освен не избавят децата, а в огромна степен ги отглеждат за пандиза.
Снимка: БГНЕС
„ Такъв вид интернати не би трябвало да съществуват “ – Слави Михайлов пред ФрогНюз
Слави Михайлов от Националното съдружие на сираците, който е израснал в дом, приказва намерено и без съмнение за мащаба на казуса. В изявление за ФрогНюз той изрично декларира, че сегашните възпитателни ограничения в интернатите са извънредно незадоволителни и постоянно липсват въобще.
„ След диалози с хора от Тутракан, това, което се случва там, за тях е изцяло обикновено. По отношение на психическото, физическото и половото принуждение – няма подозрение, че е имало такива случаи, само че неприятното е, че мъчно могат да се потвърдят “, изяснява Михайлов.
Той акцентира неналичието на надзор и ниското възнаграждение на чиновниците като съществени фактори за систематичните проблеми.
Споделя и горчивия си опит с институциите, които неведнъж са установили нарушавания, само че не подхващат съответни дейности. Според него, интернатът във Варненци би трябвало да бъде закрит, а отговорните осъдени.
„ Децата непрестанно ни описват, че изкарват пари с детски труд, което е употреба “, добавя Михайлов.
Той споделя и мъчителни персонални наблюдения от работата си с децата, които постоянно са гневни и са озлобени и липсва сериозна работа за тяхното образование и социализация.
„ Никой не им изяснява, че в този живот би трябвало да дадеш нещо, с цел да получиш. Без дисциплинираност и поддръжка, рискуваме да създадем генерации, които ще се връщат към престъпността и улицата. “
Според него, даже постоянни психически сесии не могат да излекуват контузиите на децата от Варненци без цялостна смяна и връщането им към фамилната среда, където би трябвало да има поддръжка и стратегии за обществена интеграция.
„ Българските интернати не са интернати, това са бунища. Това са институции, които създават нарушители “, приключва Слави Михайлов.
А по какъв начин се оправят другите?
В страни като Норвегия, Германия или Франция, моделът е изцяло друг. Там работата с деца в риск е фокусирана върху самостоятелни рехабилитационни стратегии, фамилни терапевти, всекидневно следене, просветителни и културни действия. Услугите са интегрирани сред обучение, обществена грижа и логика на психиката. Интернати в смисъла, в който ги познава България, просто не съществуват.
Детството в институция не е мъчно. То е принудително, унизително и надълбоко самотно. Детето, което излиза оттова, не излиза „ поправено “. Излиза засегнато, ядосано и без доверие в никого.
Това не е просто институционален проблем. Това е морално поражение. Един народ, който не може да се погрижи за най-уязвимите си деца, не може да се назова цивилизован. И когато от години се знае, че децата в тези интернати са бити, изнасилвани, държани гладни и необразовани – и никой не реагира – въпросът към този момент не е „ Как? “, а:
Докога?
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ